Ароматна история: Shalimar, или как Западът отговаря на провокациите на Изтока

История

Shalimar е аромат, вдъхновен от градините в Лахор, Пакистан, създадени от влюбения император Шах Джахан през 1619 г., и е наречен в тяхна чест. По тези градини владетелят се разхождал с любимата си жена Мумтаз Махал, която умира три години след като съпругът й наследява трона. След това, както е известно, в нейна чест е построен мавзолеят Тадж Махал в град  Агра. 
 

Днес в съзнанието на западния човек източната култура представлява поток от спокойствие и медитация, но през 1920 г. Изтокът се е асоциирал с образи на необуздани страсти, екзотика, упойващи аромати и всякакви красоти, съблазняващи очите. Това е времето, когато Херман Хесе пише романа "Сидхарта" - първият поглед към Запада и будизма, а Скот Фицджералд създава "Великият Гетсби" - химн на американския просперитет и неговите клопки. Появяват се снимките на Пола Негри и Клара Боу, които се превръщат в истински черно-бели шедьоври, а по същото време Пол Поаре създава своята визия за харема, проправяйки пътя на съвременна мода. Това е времето и на руските сезони - балетът по музика на Стравински със сцена, украсена с Пикасо. Просто Западът достойно отговаря Изтока.
 

Точно в този момент Жак Герлен бил заинтригуван от наскоро появилия се синтетичен ванилин. Ванилинът за първи път е изолиран като чисто вещество през 1858 г. от Никола-Теодор Гоубъл, а през 1876 г. Карл Раймер синтезира ванилин от гваякол. Лабораторията De Laire купила патента за ванилия и продавала продукта на парфюмерия Guerlain, където той е била използван за първи път в Jicky.
 

Жак Герлен винаги е чувствал, че ароматът на ванилия е мощен афродизиак, който е тясно свързан с Ориента и в пълно съответствие с изискванията на времето. Резултатът от любопитството му довежда до появата на Jicky, чийто жълто опушен ванилин пренася и в Shalimar. Той го съчетава успешно с гваякол и феноли, които дават една загадъчна сянка на есенна тъмнина и без които парфюмът би изглеждал като сладкарски крем. Това е и причината, поради която Guerlain настоява за предоставянето на суровия клас на ванилин дори когато процесът на производството му е бил доведен до съвършенство.
 

Любопитно е, че в оригиналната рецепта на Shalimar бергамотът е много силно по-забележим, а мускус - много по-силно изразен, и по този начин ароматът е бил много по-секси, съблазнителен и безсрамен. Именно това кара и дизайнера и парфюмерист Roja Dove да каже, че "една истинска дама никога не прави три неща - не танцува танго, не пуши и не използва Shalimar". Никой друг аромат не е бил толкова близо до ръба на порядъчността, макар и да остава в границите на добрия вкус. 
 

В по-късните версии на Shalimar се премахват животинските компоненти от състава, а бергамотът се заменя със синтетичен. Така парфюмът започва да отговаря на съвременните изисквания за леки аромати, както и за малко по-строги, по-малко двусмислени, по-точни и остри. И се превръща в любимо ухание на жени и мъже от всички континенти.